Протокол №12 от 30.09. 1887г. запазва имената на двамата будни старозагорци Никола Алтънков и Георги Бенев, които внасят искането за откриване на ново училище. На свое заседание Старозагорската община взема решение през следващата година в сградата на завещаното от Николаки Стоилов място в парцелите 16, 17 и 18 и по-точно в двуетажната сграда, намираща се в парцел 17, да бъде открито училище от първи до трети клас и същото да се именува поновому – прогимназия. През учебната 1888/1889г. новото училище отваря врати и посреща първите си ученици. Откриването на Николаки-Стоиловото училище е наложено от нуждата за знания на децата от махала Акарджа, но то става възможно благодарение на високопатриотичния жест на родолюбивия българин Николаки Стоилов.

          Старото Николаки-Стоилово училище представлява стара двуетажна паянтова сграда, намираща се на ъгъла на улиците „Цар Симеон” и „Колю Ганчев”. В южната част бил дворът—малък, разкалян, особено през есента. Около това място имало много ухаещи акации. На всеки етаж имало по 4 учебни стаи. Според други източници  къщата е била едноетажна, над висока изба с прозорци, до половината с железа, боядисана в мастиленосин цвят, около прозорците с бяла боя, от вътрешната страна с голям двор. Представлявала е един голям салон с 4 стаи, в които са учили четири отделения. Според други,  сградата била боядисана в жълт цвят, а над входа  имало надстройка—като арка, на която с големи букви било написано името на благодетеля на училището Николаки Стоилов.

          През март 1900г. Общината излиза с решение да се създаде фонд от наличните по завещание и дарение средства, възлизащи до момента на 470 златни наполеона, за изграждане на нова сграда за училище и осъществяване завещателната идея на Николаки Стоилов. Това става едва през 1928г., когато в резултат на Чирпанското земетресение  паянтовите сгради на старото Нико-лаки-Стоилово училище рухват. През учебната 1930/ 1931г. отваря врати новата сграда на Първа смесена прогимназия, построена от „ДИПОЗЕ”/ Дирекция за пострадалите от земетресението./ в-к „Дума”15.02.1930г.

Прогимназията е имала добре уредени кабинети по химия и физика, по естествена история, по рисуване, а също така и гимнастически салон и кабинет по ръчен труд—дърводелство и картонажна за подвързване на учебници и книги. Набирали са се към 800-900 ученици, разпределени в около 15 и повече паралелки с по над 40 ученици. От запазен протокол №21 от юли 1932г. става видно, че учениците са носили фуражка в син цвят с тъмночервена лента.

Патронният празник на прогимназията, честван на 19 декември(Никулден), е един от най-интересните и обичани празници за учители и ученици. С протокол №1 от 29.01.1931г. на Старозагорското училищно настоятелство се взема решение гимназията да се именува „Николаки Стоилов”. Въз основа на това решение и въз основа на член 24 точка 26 от Правилника на народните основни училища Учителският съвет решава патронният празник на училището да се чества на посочената по- горе дата. От спомените на бивши учители става ясно, че на този ден учениците са манифестирали из улиците на града, заедно със знамето и музиката.

На празника в двора на училището имало венци от зеленина. Непременно се играело  хоро и то от всички. Понякога, когато снегът бил дълбок, всички влизали вътре и хорото се проточвало по целия коридор. Всички запявали заедно с играта. Много вълнения имало и за тържествата по случай 1 ноември – Денят на народните будители, 24 май, края на учебната година.

Първа прогимназия „Николаки Стоилов” просъществува до 1950г. През учебната 1950/1951г. в сградата се настанява Педагогическо училище „Георги Димитров” с директор Деньо Денев. В него постъпват завършилите Х клас на гимназиите.

  Следват години на промяна и растеж.

• 1952 - се открива образцово начално училище
• 1954г. - преименува се на Базово начално училище.
• 1959г. – създава се Базово основно училище.
• 1964 г. - за патрон на училището е определен Апостола на свободата Васил Левски – име, което се носи  гордо като знаме, като светиня.
• 1981г. - училището продължава своята история като ЕСПУ „Васил Левски”.
• 1990 г. - училището се преименува на СОУ "Васил Левски”.
• 2016 г. - името на училището е вече Средно училище "Васил Левски".

Историята на едно училище - това не са просто факти и имена от миналото, битуващи единствено по прашните страници на архивите. Това са живи традиции, които се следват и днес, натрупан опит, постижения, с които се измерват настоящите успехи и неудачи. Традициите се спазват. Те са изява на Духа. Без тях остава само знанието, а то без духовното развитие не гради личности.

Знание и Духовност – това е визитната картичка на Средно училище "Васил Левски" -  Стара Загора. От началото до днес.

Издание 130 години училище "Васил Левски" - град Стара Загора